|
Биология на Хлебарките |
Хлебарките (на латински: Blattodea) са разред Крилати насекоми.Хлебарките са едни от най-вредните насекоми живеещи в пряка близост до човека. Те са активни през цялата година. Ето защо премахването на хлебарки в частни жилища, ресторанти, хотели, здравни заведения и други обекти застрашени от тези вредители трябва да се извършва с качествени препарати целогодишно и съобразно нуждите на конкретния обект. На пролет и есен числеността на хлебарките в сградите с парно отопление рязко се увеличава.Това се дължи на спирането и пускането на парното отопление – тогава различните видове хлебарки в следствие на температурните промени сменят местообитанието си и се заселват масово в жилищата ни. Хлебарките съществуват от над 300 милиона години. В природата се срещат около 4 хиляди вида, като под 1% от тях съжителстват с хората. Те са едни от най-разпространените вредители – насекоми. В България се срещат четири вида хлебарки: - кафява хлебарка Blattella germanica – обитава топли места с лесен достъп до вода и храна като кухни, около хладилници, печки, фурни, в стаите на жилищата, в мазета и шахти; - черна хлебарка Blatta orientalis – обитава влажни и хладни места напр. бани, канали, мазета и др.; - американска хлебарка Periplaneta americana - обитава топли и влажни места с температура над 33°С като абонатни станции, канализация, мазета; - дългоантенеста хлебарка Supella longipalpa - среща се в топли и сухи места като мебели, библиотеки и др.; Жизненият цикъл на хлебарките включва три фази - яйце, ларва (нимфа), възрастно (имаго). Яйцата се снасят в капсула, която женската носи на края на коремчето си до момента, в който малките са готови да се излюпят, или ги оставя на подходящи места в близост до вода и храна. Младите хлебарки (нимфи) приличат на възрастните, но са по-малки и веднага след излюпването си са готови за самостоятелен живот. Хлебарките са нощни насекоми. През деня се крият в цепнатини и пукнатини в стените, рамките на вратите, мебелите, оборудването и др., а през нощта излизат да търсят храна. Те са всеядни и се хранят с всякакви хранителни продукти и отпадъци от растителен и животински произход. Издържат на глад около месец. Хлебарките са едни от най-вредните насекоми, които хранейки се, замърсяват хранителните продуктите с изпражненията си или като повръщат част от смляната храна върху тях. Те са механични преносители на над 40 вида микроорганизми, от които патогенни за човека са стафилококи, салмонели, шигели и др. Пълзейки в канали и отходни места, те стават причинители и на чревни инфекции – коремен тиф, пара тиф, дизентерия, салмонелози и др. Хлебарките и частите от техните тела са така също и едни от най-честите причинители на астма. Размножаване на хлебарките Женските хлебарки отлагат (снасят) яйцата си в групи (в яйчна капсула или оотека), покрити от защитна покривка. Те или я носят със себе си до момента, в който малките хлебарки са готови да се излюпят, или я оставят на подходящо място в близост до храна и влага. Младите хлебарки (стадий нимфа) обикновено изглеждат като възрастните (с изключение на размерите си) и веднага след излюпването са готови за самостоятелен живот. Хлебарките растат, като сменят външната покривка на тялото си, т.е. линеят, преди да станат възрастни (имаго). Непосредствено след линеене нимфите са бели, но до 24 часа потъмняват.
|
|
Дървеници / Cimex lectularius:Тялото на дървениците е яйцевидно - овално, гръбно-коремно сплеснато, което условие улеснява придвижването им в цепнатини. Покрито е с еластична хитинова обвивка. Крилата са редуцирани а крачетата са широко разперени в страни. Имат чифт прости и чифт сложни очи и пробивно-смучещ устен апарат. Ориентират се чрез обонянието си и се движат сравнително бързо. Възрастните са с размери 4-8 мм с червено кафява окраска. Развитието им е с напълно превръщане и жизненият цикъл включва фазите:
Всички нимфни стадии и имагото на постелъчната дървеница се хранят с кръв в интервали от 3 до 7 дни. Активно смучат кръв САМО през ноща - от човека, много бозайници и птици. През деня се крият в дупки на гризачи, в гнезда на птици, в цепнатините на пода и мебелите в жилищата, в пролуки на стените, електроуреди (телевизори, микровълнови печки, компютри и др.) При кръвосмучене поглъщат голямо количество кръв, която пестеливо използват дори в продължение на месеци. Могат да издържат на след повече от година, ако температурата и влагата са подходящи. При първите пролетни дни презимувалата дървеница започва да снася яйцата си на купчини по 1 до 5 яйца на ден в продължение на два месеца или около 200 яйца през живота си. Яйцата на дървениците са бели с дължина 1 мм. Те са продълговати, белезникави и с малко капаче в единия край. С прозрачно лепливо вещество те се прикрепят зад мебели, корнизи, рамки, матраци и навсякъде където дървеницата се крие през деня. Излюпването на ларвите от яйцата е в тясна зависимост от температурата, като при 22-28 градуса по Целзий нимфите се излюпват след 6-10 дни. Първоначално те са светли на цвят (сламени), но след около 1 час потъмняват. След излюпването си ларвата търси храна и след като се насмуче с кръв става тъмно червена, тъй като кръвта прозира през тънката хитинова обвивка. Нимфите приличат на имаго и притежават ясно изразен тигмотаксис - предпочитат грапави повърхности, а върху гладка са трудно подвижни. За да достигне полова зрялост линее 5 пъти. При всяко линеене ларвата трябва да смуче кръв. Ларвата смуче кръв в продължение на три минути, а възрастните дървеници в продължение на 10-15 минути. Поетата кръв е от 2,5 до 8 пъти повече от собственото им тегло. Скоро след нахранването се отлагат фекални капки, който оставят черни или кафяви петна по-различни повърхности. При липса на храна нимфите остават непроменени дълго време, могат да гладуват до 1,5 год. Развитието на дървениците при подходящи условия (25-28 градуса и влажност 60-70%) завършва за 1-2 месеца. Продължителност му зависи главно от температурата. При по-ниска температура то може да се удължи до 4 и повече месеца. При температура под 13 градуса и над 37 градуса развитието им спира, а при температури над 40 градуса Целзий те умират за по-малко от час. Дървениците лесно се преселват от едно място в друго по стени, по корнизи, тръби, чрез мебели, стари картини. книги, куфари, матраци, покупка на нова черна или бяла техника, а също така и след пребиваването ви в хотели или общежития. |
|
Биология на Мравките |
Биология на Мравките........ |
|
Биология на Комарите |
Биология на Комарите....... |
|
Биология на Бълхите |
Биология на бълхите / siphonapteraБълхите са дребни безкрили смучещи кръв насекоми. Бълхите наброяват около 1500 вида. Разпространението им е във всички континенти по света. Паразитират по животните с постоянна телесна температура, като – птици, бозайници и човека. Синантропните видове се срещат в близост до хората – те биват котешка бълха, по-рядко кучешки бълхи и човешки бълхи. Котешката бълха се среща главно в мазетата на жилищните сгради, блокове, къщи, необитаеми сгради, складовите помещения на търговските обекти и др. За разпространението на бълхите спомагат и домашните кучета и домашните котки, които имат контакт с опаразитени животни или с развъдните места на бълхите. Биология на бълхите: Възрастните бълхи са дребни (2-4 мм.) безкрили насекоми с тъмно кафяво странично сплеснато тяло. Покрити с множество членчета и космици насочени назад. Живеят м/у космите, козината, вълната на своя гостоприемник. На главата си бълхите имат чифт прости очи, чифт къси антени и устен апарат за пробиване и смучене. Третия чифт крачка на гърдите са по-дълги от останалите и с тях може да скача 9-10 см. на височина и 30-32 см. на дължина. Мъжките бълхи са с по-дребни размери, върхът на коремчето е извит нагоре и носи копулационен апарат. Мъжките, както и женските бълхи се хранят с кръв. При смучене на кръв бълхите пускат слюнка, която пречи на съсирването на кръвта и причинява слабо местно възпаление на кожата. Пробождането на кожата е неусетно, по-голям дискомфорт създава движението на бълхите по тялото. Бълхите са много лакоми и насмукват повече от необходимата им кръв. Кръвта която стомахът им неможе да събере, веднага се изхвърля през ануса. Развитието на бълхата преминава през 4 фази: яйце; ларва; какавида и имаго. Обичайни биотопи на бълхите са жилището или убежището на гостоприемника, където има сравнително постоянна температура и влажност. Женската бълха снася многократно по 3-10 бр. яйца (общо до 500 през целия си живот) в почвата и праха на пода в жилищата, захвърлени дрехи в колибите и постелките на кучета и котки, в дупките на гризачите, в растителните отпадъци, в цепнатините на стените на апартаментите и жилищата и др. места. След снасяне на яйцата ларвите се излюпват м/у 2-12 дни. Ларвите се хранят с органични отпадъци – пърхот на гостоприемника, суха кръв от изпражнения на възрастни бълхи и др., и се придвижват много активно. Ларвите линеят 2 пъти и преминават през 3 възрасти. Сроковете на развитие зависят от температурата и влажността, и варират м/у 1 седмица и няколко месеца. Високата температура и ниската влажност са неблагоприятни за бълхата. При температура над 40 градуса те бързо загиват. Възрастните бълхи могат да живеят след появата си без да се хранят няколко месеца и без да се размножават. Кръвосмученето на бълхите е от една минута до няколко часа при различните видове. Бълхата се храни няколко пъти в денонощие. Човешката бълха напада човека САМО когато е гладна. След насмукване с кръв тя го напуска и живее самостоятелно. Бълхите на животни също не прекарват целия си живот в/у гостоприемника. Те могат да живеят в гнездата на гризачите дълго време в тяхно отсъствие и са в състояние да напуснат гнездата нощно време.
|
|
Биология на Кърлежите |
Биология на Кърлежите.......... |
|
Биология на Дървоядите |
Биология на Дървоядите.......... |
|
Биология на Паяците |
Биология на Паяците....... |
|
Биология на Мухите |
Биология на Мухите......... |
|
Биология на Молците |
Биология на Молците......... |
|
Биология на Оси / Стършели |
Биология на Оси / Стършели..... |
|
Биология на Многоножките |
Биология на Многоножките.......... |
|
Биология на Термитите |
Биология на Термитите......... |