Биология на Хлебарките

Хлебарките (на латински: Blattodea) са разред Крилати насекоми.

Хлебарките са едни от най-вредните насекоми живеещи в пряка близост до човека. Те са активни през цялата година. Ето защо премахването на хлебарки в частни жилища, ресторанти, хотели, здравни заведения и други обекти застрашени от тези вредители трябва да се извършва с качествени препарати целогодишно и съобразно нуждите на конкретния обект. На пролет и есен числеността на хлебарките в сградите с парно отопление рязко се увеличава.Това се дължи на спирането и пускането на парното отопление – тогава различните видове хлебарки в следствие на температурните промени сменят местообитанието си и се заселват масово в жилищата ни.

Хлебарките съществуват от над 300 милиона години. В природата се срещат около 4 хиляди вида, като под 1% от тях съжителстват с хората. Те са едни от най-разпространените вредители – насекоми.

В България се срещат четири вида хлебарки:

- кафява хлебарка Blattella germanica – обитава топли места с лесен достъп до вода и храна като кухни, около хладилници, печки, фурни, в стаите на жилищата, в мазета и шахти;

- черна хлебарка Blatta orientalis – обитава влажни и хладни места напр. бани, канали, мазета и др.;

- американска хлебарка Periplaneta americana - обитава топли и влажни места с температура над 33°С като абонатни станции, канализация, мазета;

- дългоантенеста хлебарка Supella longipalpa - среща се в топли и сухи места като мебели, библиотеки и др.;

 Жизненият цикъл на хлебарките включва три фази - яйце, ларва (нимфа), възрастно (имаго). Яйцата се снасят в капсула, която женската носи на края на коремчето си до момента, в който малките са готови да се излюпят, или ги оставя на подходящи места в близост до вода и храна. Младите хлебарки (нимфи) приличат на възрастните, но са по-малки и веднага след излюпването си са готови за самостоятелен живот. Хлебарките са нощни насекоми. През деня се крият в цепнатини и пукнатини в стените, рамките на вратите, мебелите, оборудването и др., а през нощта излизат да търсят храна. Те са всеядни и се хранят с всякакви хранителни продукти и отпадъци от растителен и животински произход. Издържат на глад около месец. Хлебарките са едни от най-вредните насекоми, които хранейки се, замърсяват хранителните продуктите с изпражненията си или като повръщат част от смляната храна върху тях. Те са механични преносители на над 40 вида микроорганизми, от които патогенни за човека са стафилококи, салмонели, шигели и др. Пълзейки в канали и отходни места, те стават причинители и на чревни инфекции – коремен тиф, пара тиф, дизентерия, салмонелози и др. Хлебарките и частите от техните тела са така също и едни от най-честите причинители на астма.

Размножаване на хлебарките

Женските хлебарки отлагат (снасят) яйцата си в групи (в яйчна капсула или оотека), покрити от защитна покривка. Те или я носят със себе си до момента, в който малките хлебарки са готови да се излюпят, или я оставят на подходящо място в близост до храна и влага. Младите хлебарки (стадий нимфа) обикновено изглеждат като възрастните (с изключение на размерите си) и веднага след излюпването са готови за самостоятелен живот. Хлебарките растат, като сменят външната покривка на тялото си, т.е. линеят, преди да станат възрастни (имаго). Непосредствено след линеене нимфите са бели, но до 24 часа потъмняват.

Дървеници / Cimex lectularius:

Тялото на дървениците е яйцевидно - овално, гръбно-коремно сплеснато, което условие улеснява придвижването им в цепнатини. Покрито е с еластична хитинова обвивка. Крилата са редуцирани а крачетата са широко разперени в страни. Имат чифт прости и чифт сложни очи и пробивно-смучещ устен апарат. Ориентират се чрез обонянието си и се движат сравнително бързо. Възрастните са с размери 4-8 мм с червено кафява окраска.

Развитието им е с напълно превръщане и жизненият цикъл включва фазите:

• яйце
• ларва (нимфа с 5 стадия)
• имаго

Всички нимфни стадии и имагото на постелъчната дървеница се хранят с кръв в интервали от 3 до 7 дни. Активно смучат кръв САМО през ноща - от човека, много бозайници и птици. През деня се крият в дупки на гризачи, в гнезда на птици, в цепнатините на пода и мебелите в жилищата, в пролуки на стените, електроуреди (телевизори, микровълнови печки, компютри и др.) При кръвосмучене поглъщат голямо количество кръв, която пестеливо използват дори в продължение на месеци. Могат да издържат на след повече от година, ако температурата и влагата са подходящи.

При първите пролетни дни презимувалата дървеница започва да снася яйцата си на купчини по 1 до 5 яйца на ден в продължение на два месеца или около 200 яйца през живота си. Яйцата на дървениците са бели с дължина 1 мм. Те са продълговати, белезникави и с малко капаче в единия край. С прозрачно лепливо вещество те се прикрепят зад мебели, корнизи, рамки, матраци и навсякъде където дървеницата се крие през деня.

Излюпването на ларвите от яйцата е в тясна зависимост от температурата, като при 22-28 градуса по Целзий нимфите се излюпват след 6-10 дни. Първоначално те са светли на цвят (сламени), но след около 1 час потъмняват. След излюпването си ларвата търси храна и след като се насмуче с кръв става тъмно червена, тъй като кръвта прозира през тънката хитинова обвивка.

Нимфите приличат на имаго и притежават ясно изразен тигмотаксис - предпочитат грапави повърхности, а върху гладка са трудно подвижни. За да достигне полова зрялост линее 5 пъти. При всяко линеене ларвата трябва да смуче кръв. Ларвата смуче кръв в продължение на три минути, а възрастните дървеници в продължение на 10-15 минути. Поетата кръв е от 2,5 до 8 пъти повече от собственото им тегло. Скоро след нахранването се отлагат фекални капки, който оставят черни или кафяви петна по-различни повърхности. При липса на храна нимфите остават непроменени дълго време, могат да гладуват до 1,5 год. Развитието на дървениците при подходящи условия (25-28 градуса и влажност 60-70%) завършва за 1-2 месеца. Продължителност му зависи главно от температурата. При по-ниска температура то може да се удължи до 4 и повече месеца. При температура под 13 градуса и над 37 градуса развитието им спира, а при температури над 40 градуса Целзий те умират за по-малко от час. 

Дървениците лесно се преселват от едно място в друго по стени, по корнизи, тръби, чрез мебели, стари картини. книги, куфари, матраци, покупка на нова черна или бяла техника, а също така и след пребиваването ви в хотели или общежития.   

Биология на Мравките

Биология на Мравките

........

Биология на  Комарите

Биология на  Комарите

Биология на Бълхите

Биология на бълхите / siphonaptera

Бълхите са дребни безкрили смучещи кръв насекоми. Бълхите наброяват около 1500 вида. Разпространението им е във всички континенти по света. Паразитират по животните с постоянна телесна температура, като – птици, бозайници и човека.

Синантропните видове се срещат в близост до хората – те биват котешка бълха, по-рядко кучешки бълхи и човешки бълхи.

Котешката бълха се среща главно в мазетата на жилищните сгради, блокове, къщи, необитаеми сгради, складовите помещения на търговските обекти и др. За разпространението на бълхите спомагат и домашните кучета и домашните котки, които имат контакт с опаразитени животни или с развъдните места на бълхите.

Биология на бълхите: 

Възрастните бълхи са дребни (2-4 мм.) безкрили насекоми с тъмно кафяво странично сплеснато тяло.  Покрити с множество членчета и космици насочени назад. Живеят м/у космите, козината, вълната на своя гостоприемник. На главата си бълхите имат чифт прости очи, чифт къси антени и устен апарат за пробиване и смучене. Третия чифт крачка на гърдите са по-дълги от останалите и с тях може да скача 9-10 см. на височина и 30-32 см. на дължина.

Мъжките бълхи са  с по-дребни размери, върхът на коремчето е извит нагоре и носи копулационен апарат.  Мъжките, както и женските бълхи се хранят с кръв.

При смучене на кръв бълхите пускат слюнка, която пречи на съсирването на кръвта и причинява слабо местно възпаление на кожата.  Пробождането на кожата е неусетно, по-голям дискомфорт създава движението на бълхите по тялото.  Бълхите са много лакоми и насмукват повече от необходимата им кръв. Кръвта която стомахът им неможе да събере, веднага се изхвърля през ануса. 

Развитието на бълхата преминава през 4 фази: яйце; ларва; какавида и имаго. Обичайни биотопи на бълхите са жилището или убежището на гостоприемника, където има сравнително постоянна температура и влажност.

Женската бълха снася многократно по 3-10 бр. яйца (общо до 500 през целия си живот) в почвата и праха на пода в жилищата, захвърлени дрехи в колибите и  постелките на кучета и котки, в дупките на гризачите, в растителните отпадъци, в цепнатините на стените на апартаментите и жилищата и др. места. След снасяне на яйцата ларвите се излюпват м/у 2-12 дни. Ларвите се хранят с органични отпадъци – пърхот на гостоприемника, суха кръв от изпражнения на възрастни бълхи и др., и се придвижват много активно. Ларвите линеят 2 пъти и преминават през 3 възрасти. Сроковете на развитие зависят от температурата и влажността, и варират м/у 1 седмица и няколко месеца. Високата температура и ниската влажност са неблагоприятни за бълхата. При температура над  40 градуса те бързо загиват.

Възрастните бълхи могат да живеят след появата си без да се хранят няколко месеца и без да се размножават. Кръвосмученето на бълхите е от една минута до няколко часа при различните видове. Бълхата се храни няколко пъти в денонощие. Човешката бълха напада човека САМО когато е гладна. След насмукване с кръв тя го напуска и живее самостоятелно. Бълхите на животни също  не прекарват целия си живот в/у гостоприемника. Те могат да живеят в гнездата на гризачите дълго време в тяхно отсъствие и са в състояние да напуснат гнездата нощно време.

Биология на Кърлежите

Биология на Кърлежите

..........

 Биология на Дървоядите

 Биология на Дървоядите

..........

Биология на Паяците

Биология на Паяците

.......

Биология на Мухите

Биология на Мухите

.........

 Биология на Молците

 Биология на Молците

.........

 Биология на Оси / Стършели

 Биология на Оси / Стършели

.....

 Биология на Многоножките

 Биология на Многоножките

..........

Биология на Термитите

Биология на Термитите

.........

Биология на Мишките

Домашна мишка / Mus musculus

Външните особености на мишката са: коремът по-светъл, жълтеникав, окраската варира от сиво до кафяво-сиво. Тялото е с тегло от 10-25гр. И дължина 7-10 см. Опашката е гола с дължина 6-10 см.

МЕСТООБИТАНИЕ:  Домашната мишка произлиза от Азия, разпространила се е из целия свят. Свързана е с човека. Заселва човешки жилища, селскостопански сгради, а често и природни биотопи. Мишката живее при всякакви климатични условия. У нас се среща в цялата страна и е най-разпространения синантропен гризач.

БИОЛОГИЯ: Домашната мишка е активна главно през нощта, тя обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните и се подпира на опашката си. Когато тича, държи опашката си хоризонтално и я използва за баланс. Мишката е отличен катерач, плува добре. Обитава жилищни и стопански сгради, складове за зърнени храни, фуражни цехове, хранителни магазини, хранителни заведения, хотели и др.

Храни се с храни от животински и растителен произход. В населените места изгражда гнездата си под подове и мебели. В сгради при оформяне на своето гнездо похабява амбалаж, тъкани, книги, но най-голяма вреда причинява като замърсява хранителните продукти с екскременти.

Живее в семейни групи от един възрастен мъжки индивид с няколко женски индивида и малките им. В сградите домашните мишки се размножават целогодишно и имат до 10 поколения на година с по 4-10 малки, които до два месеца достигат полова зрялост и започват да се размножават. Домашната мишка има специфичен механизъм за регулиране на числеността на популацията си.

В стопанско значение домашната мишка е изключителен вредител.

Медицинско значение: преносител на различни заболявания за хората.

Биология на Плъховете

Сив Плъх / Rattus norvegicus

СИВ ПЛЪХ: гърбът е сиво-кафяв, понякога мръсно сив до черен. Коремът е по-светъл, белезникъв. Плъхът е сравнително едър гризач и достига на тегло от 150 гр. до 600 гр. и дължина 18-25 см. Опашката му е сравнително дебела в основата си, по-къса е от тялото му, тя е гола и покрита с редки твърди косми. Муцуната на главата е тъпа, ушите са сравнително къси. 

Местообитание: Сивия плъх произлиза от Източна Азия, но е разпространен по целия свят. Заселва Европа в нач. на XVIII в., а у нас е разпространен повсеместно. Предпочита по-влажни местообитания като: мазета, складове, мелници, фуражни заводи, млекопреработвателни предприятия, месопреработвателни цехове и складове, канализации, ферми , свинарници, сметища, крайречни биотопи и др.

Биологията му е забележителна, има способност за копаене на дупки и ходове и способност за гризане. Катери се плува и се гмурка добре, живее в колония със своя територия, която ожесточено пази. Устройва гнездата си в ходове под пода, в стените на помещенията и сградите или в почвата, където изгражда лабиринти от ходове. В тях устройва гнездото си като използва различни материали: хартия, парчета плат, памук, пера, суха трева и листа. Жилището му е в близост до източника на храна.

Сивия плъх е всеядно животно, храни се с растителна и животинска храна, но предпочита храна която съдържа около 60% вода. Ако липсва такава той е принуден да търси вода. Като добър плувец сивия плъх заселва бреговете на водоемите и рибарниците, където се храни с риба. Сивия плъх е нощно животно, като скита цяла нощ той може да се отклони до 5 км. от леговището си. Ориентира се като маркира своя път с урина.

Размножава се почти през цялата година от м. Февруари до м. Ноември. Годишно има 5-7 поколения. Ражда от 5 до 20 малки, които след 3 мес. достигат полова зрялост.

Стопанско значение: Сивия плъх е изключително голям вредител на складирани храни. Годишно консумира 30-40 кг. зърно, но повече вреди като замърсява хранителните продукти с екскременти и урина. Нагризва и похабява суровини, предмети, съоръжения, кабели, техника, ел. уреди и др. 

Черен плъх / Rattus rattus

Външни особености:

Гърбът е тъмно сив, върховете на космите са черни. Коремът е по-светъл, цветът на козината варира от кафяв до сиво-черен.

Черният плъх е значително по-дребен и по-пъргав от сивия плъх. Тялото му достига от 80 до 300 грама и дължина от 15 до 21 см. Опашката е винаги по-тънка в основата и винаги по-дълга от тялото - 16/25 см. Главата има изострена муцуна, ушите са големи, щръкнали нагоре и могат да покрият очите.  

Черния плъх произлиза от Южна Азия, но е разпространен п целя свят. Той се появява по-рано от сивия плъх, като заселва Европа още през III-ти век, по-топлолюбив е и затова е по-тясно свързан с човека, особено в по-студените региони, където предпочита по-топли биотопи. Нарича се още: домашен, тавански, корабен плъх. У нас се среща повсеместно, като устройва жилището си по тавани и покриви на сгради, а на открито - главно в лозята и овощните градини.

Черният плъх е активен главно нощем. Той оставя оцветени пътечки по балкони, первази и др., където минава постоянно. Оцветяването се дължи на фекалийте и урината, който допълнително се размесват от лапите на животното при неговото движение. По своя произход е дървесен вид, затова заселва по-високите части на сградите. За разлика от сивия плъх, който е отличен плувец, черния плъх се проявява като забележителен катерач. Предпочита растителна храна - зърна, семена, плодове и др. Размножава се 3-4 пъти в годината, като ражда от 3 до 20 малки. 

Черният плъх е вредител по складирани храни. Преносител е на лептоспироза, салмонелоза, хламидии, резервоар е на хеморагичната треска с бъбречен синдром, кутреската и др.      

Биология на Съсели / Сънливеци

Биология на Съсели / Сънливeц

........

Биология на Катериците

Биология на Катериците

.............

Биология на Врабчетата

Биология на Врабчетата

........

Биология на Гълъбите

Биология на Гълъбите

............

Биология на Лястовиците

Биология на Лястовиците

............

Биология на Скорците

Биология на Скорците

...........

Биология на Гларусите

Биология на Гларусите

............

Биология на Змиите

Биология на Змиите

..........

Биология на Гущерите

Биология на Гущерите

..........

Биология на Къртиците

Биология на Къртиците

..........

Биология на Сляпото куче

Биология на Сляпото куче

...........

Биология на Кучетата

Биология на Кучетата

.............

Биология на Котките

Биология на Котките

.................